Крадецът на книги - книгата, която ме научи да оценявам това, което имам

"Изящно написан роман с паметни образи, който не трябва да бъде четен, а обитаван." - Хорн Бук Магацин

Нацистка Германия по времето на Втората Световна война. Лизел Мемингер губи своя по-малък брат, докато пътува към Молкинг, където я очаква нейното приемно семейство - добродушен мъж на средна възраст - Ханс Хуберман - и неговата не толкова добродушна съпруга - Роза. С телосложение на малък гардероб и картонено лице (както самата Лизел я описва), нейната приемна майка е доста груба на моменти, тя е скрила голямото си сърце зад картонената си обвивка и до последния момент не му позволява да излезе. 

Лизел краде първата си книга именно на крайпътното гробище, където тя и майка ѝ са принудени да погребат невръстното момченце. "Наръчник на гробаря" се озовава на земята и малкият Крадец на книги го сграбчва. По-късно, пристигайки на улица "Химел", Лизел намира колкото приятели, толкова и врагове. Ханс, бояджия по професия, дава на доведената си дъщеря цялата си любов и загриженост, той помага на Лизел да се научи да чете и пише и благодарение на него "Наръчник на гробаря" е прочетена. 

На улица "Химел" Крадецът на книги се запознава с много момичета и момчета, едно от тях е Руди Щайнер, който постепенно се превръща в неин най-добър приятел и партньор в краденето. 

После се появява Макс - слабият евреин с коса като пера, който учи малката Лизел на ценностите на живота, приятелството, верността, любовта. 

И да не забравяме, че действието се развива по времето на Втората световна война, когато евреите са масово избивани, бомби валят из цяла Германия, а все повече и повече цивилни стават жертви на жестоката война. 

Тази книга определено ми показа, че в живота има доста по-важни неща от материалните, научи ме да ценя това, което имам и да не ламтя за повече, защото понякога тези, които имат най-малко са щастливи най-много. 

И ако не с тези мой думи не съм ви убедила да си закупите книгата, винаги може да изгледате филма, който е не по-малко уникален и емоционален от книгата. 

Започнах с цитат и ще завърша с такъв.
"Елегантна, философска и затрогваща проза. Творба, която трябва да четеш бавно, за ѝ се насладиш докрай." - Къркъс Ривю